25.01.2025 г., 5:56  

Избрах

496 0 0

Избирам да съм дяволче в очите ти,

с рогцата си са те подпирам вляво,

ако решиш да позалитнеш някъде.

 

Щом дръзнеш да отхапеш ябълка,

под сянката смокинова в Едем -

като змийче ще ти нахапя устните.

 

Но най-обичам да си разтворя пазвата,

с ухаещи от сладост тежки гроздове -

избрала съм да те опивам сладостно,

до края на живота си не изтрезняващ.

:)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

26 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...