25.01.2025 г., 5:56  

Избрах

499 0 0

Избирам да съм дяволче в очите ти,

с рогцата си са те подпирам вляво,

ако решиш да позалитнеш някъде.

 

Щом дръзнеш да отхапеш ябълка,

под сянката смокинова в Едем -

като змийче ще ти нахапя устните.

 

Но най-обичам да си разтворя пазвата,

с ухаещи от сладост тежки гроздове -

избрала съм да те опивам сладостно,

до края на живота си не изтрезняващ.

:)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Весела ЙОСИФОВА Всички права запазени

Произведението е участник в конкурса:

26 място

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....