Избродих вече своя трънен път
ИЗБРОДИХ ВЕЧЕ СВОЯ ТРЪНЕН ПЪТ
... нали аз цял живот съм нечий роб и плащам глоби, данъци и такси,
и вятърът във празния ми джоб спря вече да ме пита сутрин – как си? –
е, как да съм? – навярно съм добре, излишен, струва ми се, е въпросът,
щом си налягам вехтото сетре – и ден денѝ в бомбето ми на просяк,
щом привечер със къшея ми хляб не ми нагарчат кренвиршите „Leki”,
и щом мишлето в моя чер долап цвърчи след мен по своите пътеки,
щом Бог не е обърнал тежък гръб на низите ми скърби и неволи,
и всяка сутрин в синята си глъб към мен търкаля слънчицата голи! –
избродих вече своя трънен път – и ви спасих последното си цвете
с напразната надежда, че светът ще ме погледне някой ден със двете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
