Избягвам да Поглеждам в Очите ти

Далеч, далеч във времето назад

споделяхме със теб една килия

и бяхме просто две добри деца,

но порастването промени ни.

Държеше двете ми ръце студени 

и за мен готов бе в Ада да гориш,

опълчи се на цялото си обкръжение,

сам остана - мен да защитиш!

А времената бяха други.

За мене беше ти света

и в стомаха ни роякът пеперуди

разказваше легенди за страстта.

И килията не бе ни тясна,

въздухът деляхме си на две,

а минутите на разделение

убиваха и двете ни сърца.

Сега не знам какво било е,

но беше чисто кат' сълза

живеехме един за друг в безвремие,

но приказката стигна своя край.

Сега не знам какво било е,

любов маскирана от страст 

или чисто детско приключение

на две объркани деца.

А днес килията е празна

и някак тъжно времето лети,

запазени са само спомени,

моменти споделени в две души.

Децата - вече са големи

и погледите се извръщат настрани.

Да, днес избягвам да поглеждам във очите ти,

въпреки че вече не болиш!