Избягвам да Поглеждам в Очите ти
Избягвам да Поглеждам в Очите ти
Далеч, далеч във времето назад
споделяхме със теб една килия
и бяхме просто две добри деца,
но порастването промени ни.
Държеше двете ми ръце студени
и за мен готов бе в Ада да гориш,
опълчи се на цялото си обкръжение,
сам остана - мен да защитиш!
А времената бяха други.
За мене беше ти света
и в стомаха ни роякът пеперуди
разказваше легенди за страстта.
И килията не бе ни тясна,
въздухът деляхме си на две,
а минутите на разделение
убиваха и двете ни сърца.
Сега не знам какво било е,
но беше чисто кат' сълза
живеехме един за друг в безвремие,
но приказката стигна своя край.
Сега не знам какво било е,
любов маскирана от страст
или чисто детско приключение
на две объркани деца.
А днес килията е празна
и някак тъжно времето лети,
запазени са само спомени,
моменти споделени в две души.
Децата - вече са големи
и погледите се извръщат настрани.
Да, днес избягвам да поглеждам във очите ти,
въпреки че вече не болиш!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Весела Маркова Всички права запазени
благодаря ви!
