Избягвам да Поглеждам в Очите ти
Избягвам да Поглеждам в Очите ти
Далеч, далеч във времето назад
споделяхме със теб една килия
и бяхме просто две добри деца,
но порастването промени ни.
Държеше двете ми ръце студени
и за мен готов бе в Ада да гориш,
опълчи се на цялото си обкръжение,
сам остана - мен да защитиш!
А времената бяха други.
За мене беше ти света
и в стомаха ни роякът пеперуди
разказваше легенди за страстта.
И килията не бе ни тясна,
въздухът деляхме си на две,
а минутите на разделение
убиваха и двете ни сърца.
Сега не знам какво било е,
но беше чисто кат' сълза
живеехме един за друг в безвремие,
но приказката стигна своя край.
Сега не знам какво било е,
любов маскирана от страст
или чисто детско приключение
на две объркани деца.
А днес килията е празна
и някак тъжно времето лети,
запазени са само спомени,
моменти споделени в две души.
Децата - вече са големи
и погледите се извръщат настрани.
Да, днес избягвам да поглеждам във очите ти,
въпреки че вече не болиш!
© Весела Маркова All rights reserved.
благодаря ви!
