3.04.2008 г., 7:44

Избягваш ме дори и във съня ми (Навярно Не понасяш разкаяние)

1.1K 0 1

Тогава ти си тръгна под дъжда,
а после ми изпрати писмо сладко -

"Обичам те и ти простих - Прекрасно е -
Прости ми ти - на добър час - със здраве!"

Но аз след месец пак при Теб довтасах -
с реки от сЪлзи, от молби и куп въпроси...

Тогава ти си тръгна в полумрак...
Отново се преля във нощен бързей.
Аз Те сънувах пак... И пак. И пак!...

Тогава Ти ми прати писмо свъсено -

"Беше прекрасно. Край. Не ме очаквай,
Аз Вярвам в Теб, Повярвай си и ти!"

А аз Ти пращах стихо - СМС-и...
Сега мълчиш.

Знам, някъде така ужасно сбърках -
уж бе Небе, а сетне... се продъни.
В сърцето си стрела сега чегъртам
и ред след ред ридая разни думи.

Уж "без да искам", но така се случи -
немирно, ненаситно Любовта ни
с мочешка страст подслаждах до накъртване,
"до дупка" изтерзах, сега е "рано" -

За милата Надежда да превърнеш
Присъдата в прекрасно Изпитание...
Избързахме мечтаното да сбъднем,
не бе "нарочно", "неизбежно" стана.

Небето безпощадно се продъни
над мен... а твоето - не зная -
избягваш ме, дори и във съня ми...
(Навярно Не понасяш разкаяние)

 

Това Е!

Думи - не останаха
за днес...
Но все ще Има "Утре" -
Чак до "Деня Съдбовен",
(вероятно).

Денят, във който Всичко...
Почне се -
От Ново!
(Или пък, в който Всичко Тръгне...
"На Обратно"?...)

...... .. .... . ...... .... .. .. ....... ...... . ...... .. ..... ...... .. ... ..... .

Идеята за този стих роди се
под удара камбанен на Мълчанието,
с което безответно ме ориса... Любимата.
И днес е твърде... Рано.



Благодаря на Дочка и на Бисерче,
и на Морещица, а също на Сияна -
за някои от творбите им, които
до този Божи миг са ми Единствените
"Ответища" на мойто въпросително:

"?Защо?", Богиньо, с Нас така се случи?

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Ценев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...