Намерих я незнайно как самотна,
стоеше тъжна - като след погром.
Спомних си времето, когато бе страхотна,
а сега отвръща на мрака със стон.
Ехото, ето ехото обгръща сянката
и риданията й отекват далече.
Аз стоях вкаменен и отчаян,
за надеждата, готов да споделя.
Искам да бъда твоите малки сълзи,
твоите красиви очи
няма нужда да се отчайват.
Искам и времето да спре тук, ...