13.03.2010 г., 23:24

Изцеден живот

1.4K 0 33

Експериментален теч в поезията - предизвикан от безконтролното разхищение на природни ресурси отразено от обектива на абоната

Пепа Деличева (Пепина) – притежаваща водомер абонаментен номер 

„Капки върху крана в банята”

http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=205454

 

 

Първа месечна вноска:

 

Изцеден живот

 

Две капки…

изсушили мисълта за тинята

в метален лукс с фалшива светлина.

Оставили умиращи в пустинята-

за мним успех в безлична суета.

 

Какво, като от хлора се пречистват?!

Не знаят вече що е студ и лед.

Когато в скука тръбна киснат

живота вътре в тях им е отнет.

 

А бяха млади, толкова щастливи-

изпълнени от слънчев карнавал.

Полакомиха се по баните красиви,

които дявола- човек им е създал!

 

Омръзна им…

тежащото небе беззвездно,

накичено с изкуствени слънца.

В дълбоката и тясна скучна бездна

разплаканата болка изкрещя:

 

- Заменям баня…

Не! Фонтан насред Версай,

предлагащ скъп живот на заем

за слънчев въздух, в земен рай

и ромон на живот безкраен…

                                                 

          


                                                  Специални отстъпки за… извлеклите поука!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Борисов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Не знам Пепи, доставя ми удоволствие да усмихвам хората и това ме прави щастлив (значи не е безкористно)!
    Аааааааа, щях да забравя,
    че съм трогнат да добавя!!!
  • Борисе, от къде ти идват на ум, толкова мъдрости! Признавам, че ти се възхищавам, на остроумието и чувството ти за хумор! А, какво е човека без хумор... Благодаря ти, че отвреме-навреме повишаваш тонуса ми за живот, няма нещо по-хубаво, от това да се усмихваш...
  • Здравей Галена, трудно ми е да опиша колко се зарадвах на коментара ти... Като водомер на инкасатор,може би (каква е ползата да се въртиш... ако не ти проверяват показанията)!
  • Ами това е то - поезията вижда в битовия проблем това, което за прозата си остава само проблем. Браво за лиричното отклонение от прозаичнтото ежедневие!
  • Красотата трябва да се открива навсякъде!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...