22.04.2016 г., 8:43 ч.
Изчезнала любов
Окапаха душите ни насън,
от полет към небето на надеждата.
Щом болката е споменът от гръм,
от удара на късните ни нежности.
И огънят е силата от звън,
в раните, пулсиращи от бездната -
на чувствата, прободени от трън,
защото любовта ни е изчезнала!
от полет към небето на надеждата.
Щом болката е споменът от гръм,
от удара на късните ни нежности.
И огънят е силата от звън,
в раните, пулсиращи от бездната -
на чувствата, прободени от трън,
защото любовта ни е изчезнала!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход РегистрацияПредложения
© 2003-2025, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
