23.01.2021 г., 7:21 ч.

Изчезнали 

  Поезия
351 0 1

Виж, имам нещо да ти кажа.

Снощи слушах една песен.

Не търси бележка от мене.

Пиши ме в графата: изчезнали.

 

Снощи слушах една песен.

И разбрах, че няма спасение.

Но не си отивам заради тебе.

Просто отивам при себе си.

 

Знам, утре в емисията “Изчезнали”

Ще показват моя снимка и заучен текст.

Ще напомнят, че няма оставена бележка.

Повечето хора просто канала ще сменят.

 

Виж, имам нещо да ти кажа.

Този свят не е удобен за мен.

Имах други мечти и очаквания.

Сега съм просто един беглец.

 

Превключи канала и ти.

Знаеш, че няма да се върна.

Знаеш, че няма смисъл от сълзи.

Изчезналите обикновено са убити.

 

Понякога от нож или куршум,

Друг път - от безразличие.

© Ваня Накова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Последните две строфи ми напомниха за “Лов на дете” от Жак Превер: “И го убиват с погледи и думи, понеже в момента не могат с куршуми.” Разбира се, при теб е съвсем различно.
    Всичко винаги ми напомня за нещо или някого, което явно е проклятието да имаш памет.
Предложения
: ??:??