Jan 23, 2021, 7:21 AM

Изчезнали

  Poetry
637 0 1

Виж, имам нещо да ти кажа.

Снощи слушах една песен.

Не търси бележка от мене.

Пиши ме в графата: изчезнали.

 

Снощи слушах една песен.

И разбрах, че няма спасение.

Но не си отивам заради тебе.

Просто отивам при себе си.

 

Знам, утре в емисията “Изчезнали”

Ще показват моя снимка и заучен текст.

Ще напомнят, че няма оставена бележка.

Повечето хора просто канала ще сменят.

 

Виж, имам нещо да ти кажа.

Този свят не е удобен за мен.

Имах други мечти и очаквания.

Сега съм просто един беглец.

 

Превключи канала и ти.

Знаеш, че няма да се върна.

Знаеш, че няма смисъл от сълзи.

Изчезналите обикновено са убити.

 

Понякога от нож или куршум,

Друг път - от безразличие.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ваня Накова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Последните две строфи ми напомниха за “Лов на дете” от Жак Превер: “И го убиват с погледи и думи, понеже в момента не могат с куршуми.” Разбира се, при теб е съвсем различно.
    Всичко винаги ми напомня за нещо или някого, което явно е проклятието да имаш памет.

Editor's choice

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....