21.08.2015 г., 10:59

Изчезващ народ

540 0 5

А колко години от минало време

празнувахме ние и месец Септември?

Тъгата във нас е и още ни дреме,

но тя ни донесе и празник Ноември.

 

И тука обаче отново бързàхме

да правим Ноември на месеца май.

Цъфнахме, но даже и хич не вързàхме

и пак се простихме с мечтания Рай.

 

И колко водачи сменят ни клипа

да учиме ново "народно" хоро.

Ръждяса отново в устата ни ципа

да викаме, Боже, за нещо добро.

 

И пак ни повеждат познати калпаци

към "светлото" бъдно в задгробен живот.

Но те си живеят със пълни черпаци,

а ние сме вече изчезващ народ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никола Апостолов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря, Приятели, за хубавите думи и съпричастността към моите болка
    и терзания!Дано да не съм прав, но фактите засега показват това.
    Желая ви хубава творческа събота!!
  • Споделям болката ти, Ники...
    Чудесно си го казал!
  • Поздравления и от мен за точния хумористичен анализ. Жалко за всички дето си нямат калпаци и са с празни черпаци...
  • Изчезваме бавно и странно, че никой не се тревожи! Поздрав!
  • ...така било Е и ще бъде ...ни каза Вапцаров...Поздрави за стиха!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...