21 авг. 2015 г., 10:59

Изчезващ народ 

  Поэзия » Гражданская
391 0 5

А колко години от минало време

празнувахме ние и месец Септември?

Тъгата във нас е и още ни дреме,

но тя ни донесе и празник Ноември.

 

И тука обаче отново бързàхме

да правим Ноември на месеца май.

Цъфнахме, но даже и хич не вързàхме

и пак се простихме с мечтания Рай.

 

И колко водачи сменят ни клипа

да учиме ново "народно" хоро.

Ръждяса отново в устата ни ципа

да викаме, Боже, за нещо добро.

 

И пак ни повеждат познати калпаци

към "светлото" бъдно в задгробен живот.

Но те си живеят със пълни черпаци,

а ние сме вече изчезващ народ...

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря, Приятели, за хубавите думи и съпричастността към моите болка
    и терзания!Дано да не съм прав, но фактите засега показват това.
    Желая ви хубава творческа събота!!
  • Споделям болката ти, Ники...
    Чудесно си го казал!
  • Поздравления и от мен за точния хумористичен анализ. Жалко за всички дето си нямат калпаци и са с празни черпаци...
  • Изчезваме бавно и странно, че никой не се тревожи! Поздрав!
  • ...така било Е и ще бъде ...ни каза Вапцаров...Поздрави за стиха!
Предложения
: ??:??