Aug 21, 2015, 10:59 AM

Изчезващ народ

  Poetry » Civic
543 0 5

А колко години от минало време

празнувахме ние и месец Септември?

Тъгата във нас е и още ни дреме,

но тя ни донесе и празник Ноември.

 

И тука обаче отново бързàхме

да правим Ноември на месеца май.

Цъфнахме, но даже и хич не вързàхме

и пак се простихме с мечтания Рай.

 

И колко водачи сменят ни клипа

да учиме ново "народно" хоро.

Ръждяса отново в устата ни ципа

да викаме, Боже, за нещо добро.

 

И пак ни повеждат познати калпаци

към "светлото" бъдно в задгробен живот.

Но те си живеят със пълни черпаци,

а ние сме вече изчезващ народ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, Приятели, за хубавите думи и съпричастността към моите болка
    и терзания!Дано да не съм прав, но фактите засега показват това.
    Желая ви хубава творческа събота!!
  • Споделям болката ти, Ники...
    Чудесно си го казал!
  • Поздравления и от мен за точния хумористичен анализ. Жалко за всички дето си нямат калпаци и са с празни черпаци...
  • Изчезваме бавно и странно, че никой не се тревожи! Поздрав!
  • ...така било Е и ще бъде ...ни каза Вапцаров...Поздрави за стиха!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...