4.03.2017 г., 21:57 ч.

Изчезващ вид 

  Поезия » Свободен стих
256 0 4

 

Черно-бели раирани дни
ме карат да чупя чаши,
да си късам ризата,
да дълбая дупки, в които
заравям самотата си.
Ръцете ми са лопати,
сърцето – лунатик

с биполярно разстройство.

 

© Ивона Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??