11.10.2014 г., 18:34 ч.  

Издигане 

  Поезия
782 0 17

(това стихотворение е посветено на всички мракобесници)


Издигам се на пръсти над живота.
Надничам изпод мрачния му ръб.
Лъч светлина извайва пак окото.
И става моят влак за дълъг път.
Една вселена пуста прекосявам.
Вселена от замръзнали лица.
Отдавна за мечтите оглушали -
eднакви, равни - с грима на смъртта.
Къде ме води улеят от мисли
и дефинира ли се лесно друг живот?
В килията на този е амнистия
да си заслужил правото на гроб.
Отчаян от човешката еднаквост,
от липсата на изначална доброта,
съставям уравнение за вярност
към всичко чакащо във пепелта -
превърнато на Феникс да отлитне
към нови и прекрасни светове.
И да остави светлата си линия -
едно космическо спасително въже!

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Изумена съм. Радвам се, че попаднах на този стих. Поздрави, Мисана!
  • 1. Благодаря ти, Иванка, за високата оценка и за хубавия ти коментар!

    2. Благодаря ти за високата оценка, Исмаиле!
  • Ами ще трябва да се мисли, Даниеле! Като при куба на Рубик. За да го наредиш докрай, се налага нерядко да се откажеш от вече извоювани позиции.
    Мерси за повторното включване!
  • 1.Не смятам, че нарушава стъпка или ритъм, Даниеле. От тази гледна точка ми се струва, че предложението ти е безупречно. Има само един момент, който ме смущава. Всички знаят, че Фениксът е птица. Това е птицата Бену от древен Египет, но в гръцки вариант. И като кажеш: "Да се превърне в птица Феникс..." - става като излишно поясняване, като преопределяне. Това единствено ме смущава, ако ме разбираш правилно. Едно се печели, но сякаш друго се губи.

    2. Благодаря ти, Елизабета, за високата оценка, която даде за стиха ми! Желая ти много успехи в изобразителното изкуство!
  • 1. Благодаря за толкова хубавите слова, Жанет! Само уточнявам, че мракобесниците, които съм визирал в посвещението си не са в Откровения, а в един друг сайт. Харесвам Откровения и въпреки конфронтацията, която съм имал с някои членове на сайта, оставам със симпатия към тях!

    2. Благодаря ти за високата оценка, Ласка! Трогнат съм от твоя коментар.

    3. Предложението ти е приемливо, Даниеле. Не е мога да го критикувам.
    Благодаря ти за това ценно хрумване!

    Приятели и колеги по перо! Трогнат съм от доброто ви отношение към стиха ми, изразено чрез оценка и коментар и ви желая крепко здраве
    и нови силни стихове!
  • "... уравнение за вярност
    към всичко чакащо във пепелта"

    Много хубаво!
  • 1. Благодаря ти от сърце, Ена, че хареса стиха ми и го оцени високо!

    Желая ти много нови творчески успехи!

    2. Мерси, Патриция, за високото ти оценка.

    Желая ти здраве и нови хубави стихове!
  • БРАВО!!!
  • Благодаря ти, Фабер, че споделяш искреното си мнение. Високо ценя всяка искреност и я приветствам. Оттук логически произтича, че приветствам и теб за твоето виждане относно текста ми. Надявам се, че няма да ми се разсърдиш, че не съм на твоето мнение. Защото стихът ми е буквално изтръгнат и изсрелян от мен за броени секунди, колкото, за да го запиша. Сам се досещаш, че за стихоплетството е необходимо повечко време.
    Това, което ти наричаш горделивост на автора, аз усещам като смирение.
    А отбелязаното, като "научнафантастичност", колкото и да не ти се вярва е моето ежедневие. По този повод си спомням една изключителна реч на Перикъл пред атиняните. В нея Перикъл отбелязва, че всеки възприема казаното от другите в такава мяра, в каквато сам счита себе си за способен да го осъществи.
    Що се касае до това добро ли е или недобро стихотворението, то аз се радвам, че го окачествяваш като повече недобро. Така ще има възможност да оцениш по-високо следващите ми текстове. Нали все трябва да се тръгне от някаква кота, за да се върви нагоре.
  • "Понастихоплетил" си го, това стихотворение.... Струва ми се, че идейността тук е поизсмукана от пръсти, а строфите ги усещам претенциозни, тежки и нагласени. "Нагласеността" в поезията е нещо определено недобро, даа...
    Посвещението, мисля аз, подчертава повече или по-малко неосъзнатата(?) горделивост на автора, издигнал се("извисил" се)"над живота" и устремен към "космически светове", които най-вероятно са проекция на собствената му "научнофантастичност"... Моето заключение е: по-скоро недобро, отколкото добро стихотворение...
  • 1. Мерси за високата оценка, Милко и за този чудесен коментар!

    Хубава неделя от мен и творчески вдъхновена нова седмица!

    2. Благодаря ти, Агоп, както за хубавото пожелание, така и за прекрасното ти стихотворение от линка, сентенциално и мъдро декодиращо проникновената мисъл на Иисус и допълващо я с нова визия. Коментирах го на място, но причината да не знам за него е, че аз съм сравнително отскоро в този сайт - от декември 2013г.
  • като върнах лентата назад, се сетих за един мой стар стих по темата...
    изпращам ти го с пожелание за чудесен ден!

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=156267
  • Мечтание, Надежда, Брод, Спасение Поздравления Младен
  • 1. Благодаря ти, Роси, за високата оценка и за тези толкова хубави и на място казани думи.
    Да, руснаците имат своя Чехов, а ние - нашият Йовков. Подсещайки ме за Йовков, ти всъщност ме подсещаш и за това, колко е несправедлив този свят. Защото колос като него в световната литература, не можа да получи подобаващото му се място там, единствено заради това, че се е родил и писал в малка България на език, не ползващ се с международно признание.
    Всъщност истинската загуба е за света, а не толкова за Йовков.

    Хубава неделя от мен, Роси и ново вдъхновение!

    2. Благодаря ти за високата оценка за стиха ми, Агоп и за този прекрасен цитат от Библията /Матей 6:23/. Прав си, че светлината не може да бъде стъпкана. За щастие на всички /бих добавил/.
    Нямаш представа дори, колко ме трогна с този невероятно хубав коментар и колко съм ти признателен!

    Светла неделя и светла нова седмица, ти желая от сърце!
  • светлината, Младене, колкото и да я тъпчеш ще си остане светлина...
    както и мракобесието ще го има винаги...
    сетих се за един цитат от Библията: "впрочем, ако светлината в теб е тъмнина, то колко ли голяма ще е тъмнината"
    поздравления за словото и истината с които ни даряваш!!!
  • Силно въздействаща творба! Замислих се... Защо ли видях очите на писателя Йордан Йовков и си припомних, че той винаги е бил склонен да вярва на хората, да търси и да вижда у тях преди всичко доброто?...
  • 1. Благодаря ти, Анна, за посещението и за одобрението на стиха ми.

    2. Благодаря ти за високата оценка, Даниеле и за уместния коментар.
    Постарах се да намяля шрифта. Техниката наистина ми куца и то нерядко.

    3. Благодаря ти, Ани, за толкова хубавия коментар. Сподели ценни мисли, които ме обогатиха, а надявам се, че са обогатили и всички останали, които са ги прочели.

    Днес е тъжен ден за мен, приятели и колеги! Затова се радвам, че бяхте първите, които ме подкрепиха морално с участието си. Няма да забравя този ваш жест. Ще се постарая да не ви разочаровам за в бъдеще.
    А сега просто ви желая здраве и лично щастие!
Предложения
: ??:??