Издигнат
Бях паднал, сразен в нозете на света
Пречупен от болка и страдание
Изгубил пътя, смисъла, целта
Потънал в сълзи и ридание
Коленичил пътник в прашен кръстопът
Не знаещ свойта бъдеща посока
Бездомник, взел багажа си на гръб
И тръгнал да се бори със живота
И в онзи миг, когато дъното ударих
До мен внезапно ти се появи
Лицето ти с треперещи ръце погалих
А ти със длани сълзите изтри
Притиснах те в прегръдка силна
Потъвайки дълбоко в твоите очи
Застиналите в мен надежди, чувства
Ти с твоята любов отново възкреси
И ето, че сега минават дните мои
В това да те обичам силно до полуда
Мечтаейки завинаги в ръцете твои
Да бъде моя дом, в който да се будя
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христо Банов Всички права запазени
