Иска ми се да съм издръжлив,
и непробиваем дори.
Да имам броня за всичко,
за хорската завист и злоба,
за сплетни отровни,
неискреност и лъжи,
за всичката пошлост, “За бога!”
Искам тя да ме пази от лошите очи,
но щастието да пропуска и любовта дори!
Но как сърцето броня да има,
когато то търси, пита и намира,
дори несподеленост? ...