Изгаряй ме
Изгаряй ме
Изгаряй ме на кладата до пепел.
А после пепелта ми разпилей
в нощта, в която лебедова песен,
душата ми свободна ще запей.
Не ме жали и огъня разпалвай.
За пламъка му тялото лелей,
че тленното изваяно от кал е.
Душата ми единствено живей.
Не ме плаши с чудовища от Ада,
ни Рая ми предлагай като стръв.
Предадох се сама на твойта клада
и Раят се преля във мойта кръв.
Цвета Иванова
Изгаряй ме на кладата до пепел.
А после пепелта ми разпилей
в нощта, в която лебедова песен,
душата ми свободна ще запей.
Не ме жали и огъня разпалвай.
За пламъка му тялото лелей,
че тленното изваяно от кал е.
Душата ми единствено живей.
Не ме плаши с чудовища от Ада,
ни Рая ми предлагай като стръв.
Предадох се сама на твойта клада
и Раят се преля във мойта кръв.
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
