3.05.2015 г., 16:08 ч.

Изгаряй ме 

  Поезия » Друга
585 0 7
Изгаряй ме

Изгаряй ме на кладата до пепел.
А после пепелта ми разпилей
в нощта, в която лебедова песен,
душата ми свободна ще запей.

Не ме жали и огъня разпалвай.
За пламъка му тялото лелей,
че тленното изваяно от кал е.
Душата ми единствено живей.

Не ме плаши с чудовища от Ада,
ни Рая ми предлагай като стръв.
Предадох се сама на твойта клада
и Раят се преля във мойта кръв.

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • "...че тленното изваяно от кал е.
    Душата ми единствено живей..." Потребностите на душата, крият в себе си живеца, който ни прави истински! Красиво!
  • Пепелта, оставаща след пожара е доказателство, че си горял!
    Какво по-красиво от това!?
  • Харесах много - на "кладата" на любовта, избрала си ти - истинското, днешното пред "лъжливи" обещания за "Рая" и "яростни заплахи" на "Ада". Силна и чувствена, поезия извираща от най-дълбоките кътчета на душата, поздравявам те!
  • "И раят се преля във мойта кръв".
    Находка е, браво!
  • Със Стойна! Харесах!Любовта е вечна клада, ще гориш!
  • "Не ме плаши с чудовища от Ада,
    ни Рая ми предлагай като стръв.
    Предадох се сама на твойта клада
    и Раят се преля във мойта кръв."Поздрав от мен и хубава вечер!
    Бъди благословена от Бог!
  • Интересно...
Предложения
: ??:??