Изгаряне
Суровите дърва
пищяха в огъня.
Извиваха се,
също като живи.
Пищяха пронизително.
Особено.
От писъка им
тръпки те побиват.
Защо ги хвърли
там,
в едно със другите?
Не ти ли дожаля -
зелени бяха.
Не ги пожали
нито ти,
ни бурята.
А те,
за да те стоплят
изгоряха.
© Александър Калчев Всички права запазени
Почитания...Господин, Калчев...