Изгаряне
Суровите дърва
пищяха в огъня.
Извиваха се,
също като живи.
Пищяха пронизително.
Особено.
От писъка им
тръпки те побиват.
Защо ги хвърли
там,
в едно със другите?
Не ти ли дожаля -
зелени бяха.
Не ги пожали
нито ти,
ни бурята.
А те,
за да те стоплят
изгоряха.
© Александър Калчев All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
