Ти храниш с гордост егото си всеки ден...

- А остави ли смирение за душата?

тя кротко си стои във ъгъла и чака,

безкористно да я почерпиш с доброта.

- Защото знаеш ли? - душата боледува,

когато лоши чувства в теб пируват,

когато само тялото ти е на почит,

когато мислите ти са със негативен прочит.

Тогава болестта при теб пристига,

неканена и зла на черен кон

и триумфално силата ти взима,

спечелвайки поредния си трон.

И почваш да се питаш непрестанно:

- Защо допуснах във дома ми болестта?

- С какво заслужих тази участ?

- Това ли ще е моята съдба?

Изобщо не унивай и не се отчайвай,

викни на помощ прошката и доблестта

и убеди ги, че от все сърце желаеш

да ти помогнат да изгониш болестта.

Прогонете също егоизма,

омразата, тъгата, гордостта,

а болестта ти като няма със какво да се нахрани,

ще си отиде както е дошла.