Изгори ме със дрехите.
Изгори ме със дрехите.
Това не е просто мисъл,
която желае да пие от джина ти.
Алкохол не обичам.
Много е скучен.
Приспива ме.
Спешно ми трябва
тръпката в дните ми.
Бълвам празно. Видя ли?
Колко още не стига
да прелее в кръвта ти бензинът ми?
Само клечка кибрит.
Малко истина.
Може би.
И едно отиграно
"Обичам те".
Чак се стряскам.
От устни провлачени.
Срам ме е
и от остри клиширани приказки.
Да не съм ти Снежанка,
че тровиш ме
с полудели от захарност близости?!
Ненавиждам фалшиви бездумия.
Нямам нужда от просто "Красива си".
Спешно дай!
Дай!
Върни си ми тръпката!
Аз съм бърза с вербалните изстрели.
Изгори ме със дрехите.
Трябваш ми.
Не, не искам да пия от джина ти.
Тази нощ e затлачена с грешници.
Аз и ти сме очи на невинните.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
