5.03.2013 г., 15:57

Изгори, за да светиш (на Пламен)

1.3K 0 13

 

                          Тази малка и тъжна държава

                          вече същата няма да бъде!

                          Господ, който живота раздава,

                          виновните нека да съди...

 

                          Той бе млад и душата му млада

                          не престана да търси простори,

                          той превърна се в жертвена клада,

                          но след него врата се отвори...

 

                          Да поискаме прошка от Пламен!

                          Да не падне окалян в пръстта,

                          този подвиг и срамен, и славен -

                          изгоря, за да свети в нощта!

 

                          Няма вече такива герои!

                          Като Феникс в небето изтля

                          и над морските, сини покои

                          нова, ярка комета изгря...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рада Димова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво, много ми хареса!
  • !**
  • Споделям написаното Радка,коментари ще има всякакви,но наистина вече няма герои в държавата, на които да подражават младите.Виж Апоспола Левски, всеки го кичи на стената зад бюрото си,но в такъв момент в който сега се намира дължавата,на някой от управниците ни, дали му трепна нещо в душата от неговите заветни слова!"За чиста и свята република"!Нито е чиста вече, нито е свята,щом докарват хората да се превърнат в живи факли!Защо не се запали един политик,да усети жестоката болка на тялото,за да разбере как се пържи народа 23 години на този огън!Хубаво ти е стихотворението!
  • Да помълчим! Това е саможертва породена от отчаяние и безпътица.За децата винаги боли,но всички имаме вина за това.Това не е героизъм и пример за подражание.Как ще се чувствате ако детето ви направи същото?
  • Поклон! Мълча и мисля... Колко трудно е да се устои, да се продължи и въпреки всичко, човек да върши своята дребна, полезна на другите работа, да отглежда, възпитава и образова децата, да лекува хората, да умува над нещо ново, различно, над нещо мъничко, което би могло да измени отношенията към по-добро, напук на злото, да бъде, да пребъде и да твори красота...

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...