5 мар. 2013 г., 15:57

Изгори, за да светиш (на Пламен)

1.3K 0 13

 

                          Тази малка и тъжна държава

                          вече същата няма да бъде!

                          Господ, който живота раздава,

                          виновните нека да съди...

 

                          Той бе млад и душата му млада

                          не престана да търси простори,

                          той превърна се в жертвена клада,

                          но след него врата се отвори...

 

                          Да поискаме прошка от Пламен!

                          Да не падне окалян в пръстта,

                          този подвиг и срамен, и славен -

                          изгоря, за да свети в нощта!

 

                          Няма вече такива герои!

                          Като Феникс в небето изтля

                          и над морските, сини покои

                          нова, ярка комета изгря...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Рада Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Браво, много ми хареса!
  • !**
  • Споделям написаното Радка,коментари ще има всякакви,но наистина вече няма герои в държавата, на които да подражават младите.Виж Апоспола Левски, всеки го кичи на стената зад бюрото си,но в такъв момент в който сега се намира дължавата,на някой от управниците ни, дали му трепна нещо в душата от неговите заветни слова!"За чиста и свята република"!Нито е чиста вече, нито е свята,щом докарват хората да се превърнат в живи факли!Защо не се запали един политик,да усети жестоката болка на тялото,за да разбере как се пържи народа 23 години на този огън!Хубаво ти е стихотворението!
  • Да помълчим! Това е саможертва породена от отчаяние и безпътица.За децата винаги боли,но всички имаме вина за това.Това не е героизъм и пример за подражание.Как ще се чувствате ако детето ви направи същото?
  • Поклон! Мълча и мисля... Колко трудно е да се устои, да се продължи и въпреки всичко, човек да върши своята дребна, полезна на другите работа, да отглежда, възпитава и образова децата, да лекува хората, да умува над нещо ново, различно, над нещо мъничко, което би могло да измени отношенията към по-добро, напук на злото, да бъде, да пребъде и да твори красота...

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...