Тази малка и тъжна държава
вече същата няма да бъде!
Господ, който живота раздава,
виновните нека да съди...
Той бе млад и душата му млада
не престана да търси простори,
той превърна се в жертвена клада,
но след него врата се отвори...
Да поискаме прошка от Пламен!
Да не падне окалян в пръстта,
този подвиг и срамен, и славен -
изгоря, за да свети в нощта!
Няма вече такива герои!
Като Феникс в небето изтля
и над морските, сини покои
нова, ярка комета изгря...
© Рада Димова All rights reserved.