Изгорялата и Изворът
Тя в недрата на земята ми гореше,
лава огнена, прегръщаше ядрото.
Ад не беше, но приличаше, болеше.
и погледнах в нея - сякаш овъглена.
И преди да се превърне в пепел сива
я усещах аз до кожа премаляла,
но незнаех, накъде и как отива
и поисках намеря изгорялата.
* * *
Мина време тя се бе позакрепила
и плахо се огледа в извор чист.
Не знаех точно откъде извира,
но този път й позволих.
Венец от рози бях оплела,
да бъде бяла и красива,
а изворът видя, че те линеят,
прегърна я и взе да ги полива.
А после я докосна с топлота.
Целуна я. И бликна благослов.
Постла й на доизворна трева
да полежи окъпана в любов.
И след това се беше променила -
три думи само каза той:
" Изгорялата е красива, мила!"
Сълзите й преливаха в порой.
Погледнах я. Тя дишаше.
Беше още жива.
* * *
Сега е още по-красива.
Изворът я обикна! (душата ми)
03.01.2009
Julie
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Юлия Димитрова Всички права запазени
