Изгрев
Нощта през утрото избяга
и хлопна външната врата.
Светът събуден се протяга...
Денят каруците си впряга
и тръгва да докара светлина...
Животът от леглото стана,
прозя се, слагайки ръка...
Свали си нощната пижама,
започвайки деня така...
И свойта... нова драма.
© Христо Славов Всички права запазени