Изгрев като захарен памук
Изгрев като захарен памук,
в розови дантели по небето,
капе по вълните там и тук,
като ключ от щастие ми свети.
Пясъкът - златист, непипан смях
чака ме сред чайките да прихна,
кацам във мечта с вроден замах
и тъгите чак ще ги усмихна.
Влизам в шоколадовия ден
с топли, цветни и игриви чувства
и сърцето тананика в мен,
всичко ми е ведро, и е вкусно.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Милена Френкева Всички права запазени
