Изгревът на слънчогледи
И тази нощ луната плаче,
отхапана, мечтата ù сънува,
с намокрени от самота клепачи,
за своята любов тъгува...
И тази нощ звездите не огряват
самотната пътека на душата,
а само тишината озаряват,
че тя пътека е позната...
И тази нощ съм скитница в мрака,
и тази нощ към утрото пак гледам,
и тази нощ да си отиде чакам,
за да изгреят сутрин слънчогледи...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Светла Всички права запазени
