12.08.2009 г., 9:39 ч.

Изгревът на слънчогледи 

  Поезия » Друга
1242 0 17

И тази нощ луната плаче,

отхапана, мечтата ù сънува,

с намокрени от самота клепачи,

за своята любов тъгува...

И тази нощ звездите не огряват

самотната пътека на душата,

а само тишината озаряват,

че тя пътека е позната...

И тази нощ съм скитница в мрака,

и тази нощ към утрото пак гледам,

и тази нощ да си отиде чакам,

за да изгреят сутрин слънчогледи...

 

 

 

 

 

© Светла Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??