Aug 12, 2009, 9:39 AM

Изгревът на слънчогледи

  Poetry » Other
1.4K 0 17

И тази нощ луната плаче,

отхапана, мечтата ù сънува,

с намокрени от самота клепачи,

за своята любов тъгува...

И тази нощ звездите не огряват

самотната пътека на душата,

а само тишината озаряват,

че тя пътека е позната...

И тази нощ съм скитница в мрака,

и тази нощ към утрото пак гледам,

и тази нощ да си отиде чакам,

за да изгреят сутрин слънчогледи...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...