Aug 12, 2009, 9:39 AM

Изгревът на слънчогледи 

  Poetry » Other
1202 0 17

И тази нощ луната плаче,

отхапана, мечтата ù сънува,

с намокрени от самота клепачи,

за своята любов тъгува...

И тази нощ звездите не огряват

самотната пътека на душата,

а само тишината озаряват,

че тя пътека е позната...

И тази нощ съм скитница в мрака,

и тази нощ към утрото пак гледам,

и тази нощ да си отиде чакам,

за да изгреят сутрин слънчогледи...

 

 

 

 

 

© Светла All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??