Melany71 (Светла) Melany71 (Светла)
2 62
Aug 12, 2009, 9:39 AM

Изгревът на слънчогледи

  Poetry » Other
1.4K 0 17

И тази нощ луната плаче,

отхапана, мечтата ù сънува,

с намокрени от самота клепачи,

за своята любов тъгува...

И тази нощ звездите не огряват

самотната пътека на душата,

а само тишината озаряват,

че тя пътека е позната...

И тази нощ съм скитница в мрака,

и тази нощ към утрото пак гледам,

и тази нощ да си отиде чакам,

за да изгреят сутрин слънчогледи...

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Светла All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poetry 5.7K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4K 5.0