Изгубена...
Чувствувам се призрачно размита
като пейзажите на Пол Сезан.
Една сълза търси Вселената
в колибите на африканското Хадзапи,
прескача праговете
и скача от водопадите
на Нигер, Конго и Сенегал,
на Замбези и Линпопо...
Минава през пазара на магьосниците в Ломе,
блести върху пилишкия амулет
на шамана на джу-джу магията,
изпарява се и завалява дъжд.
Толкова съм сложна,
че и Бог е вдигнал ръце
и не ме разбира.
Трудна съм като съжителство
между Гоген и Винсент ван Гог.
Една сълза търси Вселената
в лозята на Южна Франция.
В Прованса с олеандри,
маслини и лавандула...
С аромата на розмарин
и вкуса на тапенада.
Една сълза търси Вселената
в скалистия залив на Средиземно море,
но се разтваря в него.
Разразява се мощно цунами
и отнася излишните ми дрехи.
Потапям се в него
и нахлувам стихийно в себе си...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Диана Кънева Всички права запазени
