Чувствувам се призрачно размита

като пейзажите на Пол Сезан.

Една сълза търси Вселената

в колибите на африканското Хадзапи,

прескача праговете

и скача от водопадите

на Нигер, Конго и Сенегал,

на Замбези и Линпопо...

Минава през пазара на магьосниците в Ломе,

блести върху  пилишкия амулет

 на шамана на джу-джу магията,

изпарява се и завалява  дъжд.

Толкова съм сложна,

че и Бог е вдигнал ръце

и не ме разбира.

Трудна съм като съжителство

между Гоген и Винсент ван Гог.

Една сълза търси Вселената

в лозята на Южна Франция.

В Прованса с олеандри,

маслини и лавандула...

С аромата на розмарин

и вкуса на тапенада.

Една сълза търси Вселената

в скалистия залив на Средиземно море,

но се разтваря в него.

Разразява  се мощно  цунами

и отнася излишните ми дрехи.

Потапям  се в него

и нахлувам стихийно в себе си...