Изгубена
Изгубих се в море от самота.
На самотен остров аз живея.
Сляпо търся нечия ръка,
защото с миналато се не живее.
Взирам се в нищото, търся
убежище за моята душа.
Дори на острова, покоя не намирам.
Боли, когато дишам и тежи.
Сега подтискам моите сълзи,
ала сърцето разкъсва се на две.
Съдбата зла скъперница,
проклинам я сега.
Свита е моята душа,
от болка заради лъжата.
Вярвала съм не в една,
а в хиляди лъжи.
Само колко малко искам,
да намеря сродната душа.
Не ми обръщай гръб отново,
моя злощастна съдба.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© С. П. Всички права запазени