Изгубена душа
Сега стоя във висините на отминалото време
и обръщам поглед потъмнял към дни, останали назад,
и върху плещите си изморени усещам още тежко бреме,
бреме по-голямо от самия свят.
Спомени-стрели препускат и ме връщат там,
където бях преди,
към място, което тъй обичах, но напуснах
и за което с душата си платих.
А бях толкова невинна и вярвах в толкова неща,
повярвях, че дори и да си тръгна,
в сърцето ще остане топлина. ...