Изгубена душа
Изгубена душа
Сега стоя във висините на отминалото време
и обръщам поглед потъмнял към дни, останали назад,
и върху плещите си изморени усещам още тежко бреме,
бреме по-голямо от самия свят.
Спомени-стрели препускат и ме връщат там,
където бях преди,
към място, което тъй обичах, но напуснах
и за което с душата си платих.
А бях толкова невинна и вярвах в толкова неща,
повярвях, че дори и да си тръгна,
в сърцето ще остане топлина.
Сега се боря с нокти да се върна
към това, което бях преди
и моля се отчаяно да се обърна,
и в огледалото да видя същите очи,
в които виждах толкова надежда
и които бяха убедени, че не ще са никога сами.
Но момичето, което се сега оглежда,
няма тези същите очи,
то изгубило е свойта вяра в добрите,
хубави неща
и душата й е само сянка вяла
на огъня, който някога в сърцето й горя!
Сега стоя във висините на отминалото време
и обръщам поглед потъмнял към дни, останали назад,
и върху плещите си изморени усещам още тежко бреме,
бреме по-голямо от самия свят.
Спомени-стрели препускат и ме връщат там,
където бях преди,
към място, което тъй обичах, но напуснах
и за което с душата си платих.
А бях толкова невинна и вярвах в толкова неща,
повярвях, че дори и да си тръгна,
в сърцето ще остане топлина.
Сега се боря с нокти да се върна
към това, което бях преди
и моля се отчаяно да се обърна,
и в огледалото да видя същите очи,
в които виждах толкова надежда
и които бяха убедени, че не ще са никога сами.
Но момичето, което се сега оглежда,
няма тези същите очи,
то изгубило е свойта вяра в добрите,
хубави неща
и душата й е само сянка вяла
на огъня, който някога в сърцето й горя!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Незабравка Иванова Всички права запазени
