May 7, 2008, 8:39 AM

Изгубена душа 

  Poetry » Other
951 0 4
        Изгубена душа

Сега стоя във висините на отминалото време
и обръщам поглед потъмнял към дни, останали назад,
и върху плещите си изморени усещам още тежко бреме,
бреме по-голямо от самия свят.

Спомени-стрели препускат и ме връщат там,
където бях преди,
към място, което тъй обичах, но напуснах
и за което с душата си платих.


А бях толкова невинна и вярвах в толкова неща,
повярвях, че дори и да си тръгна,
в сърцето ще остане топлина.

Сега се боря с нокти да се върна
към това, което бях преди
и моля се отчаяно да се обърна,
и в огледалото да видя същите очи,
в които виждах толкова надежда
и които бяха убедени, че не ще са никога сами.

Но момичето, което се сега оглежда,
няма тези същите очи,
то изгубило е свойта вяра в добрите,
хубави неща
и душата й е само сянка вяла
на огъня, който някога в сърцето й горя!

© Незабравка Иванова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??