17.10.2017 г., 23:51

Изгубена магия

462 1 8

Изгуби се магията която!?

Тлееше с години в нас.

Но ето че дойде мига във който,

от нас избяга любовта.

 

Със теб изгубихме искрата...

Искрата, пламък и пожар.

Сега в ройните остана само

изгорялата душа...

 

Душа, която страда.

Затуй че любовта ни изгоря.

Затуй че в пепел се превърна 

и с мен така се подигра.

 

Сега със теб мълчиме в къщи...

И всеки в самота се е обвил!?

В един дом сме... но в различни стай. 

Лъжовно щастие делим.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много,много благодаря за коментарите приятели!Права си Пепи но като поправя някоя печатна грешка и стиха ми се отпечатва със закъснение поне с един ден та за това!Но все пак ти благодаря!РАДВАМ СЕ ЧЕ СПОДЕЛИХТЕ МОЙТЕ ЧУВСТВА!Пепи☺,Рени радвам се че сподели☺,Нина съгласен съм...Така е😕,Гавраиле ,Приятелю радвам се че пак се сред нас!!!Хубава вечер на всички!!!
  • Прав си Ангеле,любовта е най голямата магия която природата е измислила за да направи живота ни цветен.Иначе сивотата ще ни погуби.
    Поздрав!
  • Много тъп животец....
  • Тъжно е, Ачо. Поздрав за теб!
  • Нещата от живота, добре си го изразил, Ачо!... Ако ми позволиш, мисля че във втория куплет, трябва да е "... Сега в руините остана само...." и в последния "... в различни стаи..." - стаи е мн. ч. - няма дума в бълг. речник, множествено число, която да завършва на "й"... С приятелски чувства! Поздрави, Ачо!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...