17 окт. 2017 г., 23:51

Изгубена магия

469 1 8

Изгуби се магията която!?

Тлееше с години в нас.

Но ето че дойде мига във който,

от нас избяга любовта.

 

Със теб изгубихме искрата...

Искрата, пламък и пожар.

Сега в ройните остана само

изгорялата душа...

 

Душа, която страда.

Затуй че любовта ни изгоря.

Затуй че в пепел се превърна 

и с мен така се подигра.

 

Сега със теб мълчиме в къщи...

И всеки в самота се е обвил!?

В един дом сме... но в различни стай. 

Лъжовно щастие делим.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Много,много благодаря за коментарите приятели!Права си Пепи но като поправя някоя печатна грешка и стиха ми се отпечатва със закъснение поне с един ден та за това!Но все пак ти благодаря!РАДВАМ СЕ ЧЕ СПОДЕЛИХТЕ МОЙТЕ ЧУВСТВА!Пепи☺,Рени радвам се че сподели☺,Нина съгласен съм...Така е😕,Гавраиле ,Приятелю радвам се че пак се сред нас!!!Хубава вечер на всички!!!
  • Прав си Ангеле,любовта е най голямата магия която природата е измислила за да направи живота ни цветен.Иначе сивотата ще ни погуби.
    Поздрав!
  • Много тъп животец....
  • Тъжно е, Ачо. Поздрав за теб!
  • Нещата от живота, добре си го изразил, Ачо!... Ако ми позволиш, мисля че във втория куплет, трябва да е "... Сега в руините остана само...." и в последния "... в различни стаи..." - стаи е мн. ч. - няма дума в бълг. речник, множествено число, която да завършва на "й"... С приятелски чувства! Поздрави, Ачо!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...