17 oct 2017, 23:51

Изгубена магия

  Poesía
468 1 8

Изгуби се магията която!?

Тлееше с години в нас.

Но ето че дойде мига във който,

от нас избяга любовта.

 

Със теб изгубихме искрата...

Искрата, пламък и пожар.

Сега в ройните остана само

изгорялата душа...

 

Душа, която страда.

Затуй че любовта ни изгоря.

Затуй че в пепел се превърна 

и с мен така се подигра.

 

Сега със теб мълчиме в къщи...

И всеки в самота се е обвил!?

В един дом сме... но в различни стай. 

Лъжовно щастие делим.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Много,много благодаря за коментарите приятели!Права си Пепи но като поправя някоя печатна грешка и стиха ми се отпечатва със закъснение поне с един ден та за това!Но все пак ти благодаря!РАДВАМ СЕ ЧЕ СПОДЕЛИХТЕ МОЙТЕ ЧУВСТВА!Пепи☺,Рени радвам се че сподели☺,Нина съгласен съм...Така е😕,Гавраиле ,Приятелю радвам се че пак се сред нас!!!Хубава вечер на всички!!!
  • Прав си Ангеле,любовта е най голямата магия която природата е измислила за да направи живота ни цветен.Иначе сивотата ще ни погуби.
    Поздрав!
  • Много тъп животец....
  • Тъжно е, Ачо. Поздрав за теб!
  • Нещата от живота, добре си го изразил, Ачо!... Ако ми позволиш, мисля че във втория куплет, трябва да е "... Сега в руините остана само...." и в последния "... в различни стаи..." - стаи е мн. ч. - няма дума в бълг. речник, множествено число, която да завършва на "й"... С приятелски чувства! Поздрави, Ачо!

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...