17 oct 2017, 23:51

Изгубена магия 

  Poesía
317 1 9

Изгуби се магията която!?

Тлееше с години в нас.

Но ето че дойде мига във който,

от нас избяга любовта.

 

Със теб изгубихме искрата...

Искрата, пламък и пожар.

Сега в ройните остана само

изгорялата душа...

 

Душа, която страда.

Затуй че любовта ни изгоря.

Затуй че в пепел се превърна 

и с мен така се подигра.

 

Сега със теб мълчиме в къщи...

И всеки в самота се е обвил!?

В един дом сме... но в различни стай. 

Лъжовно щастие делим.

 

 

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Много,много благодаря за коментарите приятели!Права си Пепи но като поправя някоя печатна грешка и стиха ми се отпечатва със закъснение поне с един ден та за това!Но все пак ти благодаря!РАДВАМ СЕ ЧЕ СПОДЕЛИХТЕ МОЙТЕ ЧУВСТВА!Пепи☺,Рени радвам се че сподели☺,Нина съгласен съм...Така е😕,Гавраиле ,Приятелю радвам се че пак се сред нас!!!Хубава вечер на всички!!!
  • Прав си Ангеле,любовта е най голямата магия която природата е измислила за да направи живота ни цветен.Иначе сивотата ще ни погуби.
    Поздрав!
  • Много тъп животец....
  • Тъжно е, Ачо. Поздрав за теб!
  • Нещата от живота, добре си го изразил, Ачо!... Ако ми позволиш, мисля че във втория куплет, трябва да е "... Сега в руините остана само...." и в последния "... в различни стаи..." - стаи е мн. ч. - няма дума в бълг. речник, множествено число, която да завършва на "й"... С приятелски чувства! Поздрави, Ачо!
  • Тъжно но реално ,така е Влади ,Приятелю!Благодаря че сподели стиха ми!
  • Благодаря Марго за коментара!И на мен този стих ми е отдавна но сега го споделих!!!Радвам се че намина!Хубав и слънчев ден!До нови!!!
  • И аз имам подобно стихотворение. "Недоразумение". Не помня дали съм го пуснала тук, но прекрасно разбрах твоето! Поздрав!
Propuestas
: ??:??