Изгубена вяра!
* * * * *
Сетен дъх и... всичко си отива,
в унес литва нечия душа,
потта по дланите изстива,
обръщам гръб и тръгвам си пеша.
Изгарят клади с цвят на кехлибари,
във мен се лутат максими–понятия,
издайнически скрили се в олтарите,
с един замах троша разпятия...
Голготите... не са тегоба.
Нито стръмен път са - пълен с ребуси,
човекът още от утробата
върви по него, за да търси себе си...
И... Господи, дали те има,
и чуваш ли молитвите на болката,
или само си понятие незримо,
превърнало ни... в Богомолки.
Крещи небето, въздухът просвирва,
истината някъде сама
проплаква тихо, после нос навирва
и стихва в твой’та самота...
Молитви! Те до никой не достигат,
душите само хранят се от тях,
И щом... надеждите ти уморено си отидат,
питаш се: Защо живях?...
Последен поглед – черна пръст,
някои не могат да избират,
молитвите са... празни! Дървен кръст!...
Когато синовете ни... умират!
* * * * *
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Желязков Всички права запазени
