Radgo (Радослав Харизанов-Джоки)
35 107
4.07.2006 г., 11:06 ч.

Изгубената светлина 

  Поезия
1050 0 5
Поредна нощ заспивам сам,
а утрото отново ме изпълва със тъга
и името му е добре познато:
зове се  „самота”.
Отново съм на колене,
 в молитва да ме спреш,
защото тръгвам ей така, без път
 и аз не знам къде
Отправям поглед към синьото небе
и търся начин  да го стигна със ръце
Стоя самотен във полите
на любимата си планина.
Ще пробвам да я изкача,
защото знам, че там е твойта светлина.
Загубил  искрицата надежда във деня.
Загубил  тази светлина,
лутам се сред дебрите на моята душа
и питам се къде, защо греша.
Няма я дори и любовта.
Тръгна ли си или отживя?
Аз ли нещо не разбрах
или само времето отне ми любовта?
Къде е тази светлина, която ми е нужна?
Къде са тези пламъци от твоята изгаряща душа?
Нима не ме разбра?
Аз търся бездна, във която да се потопя
с надеждата, че там  ще бъда с теб,
докато ни раздели смъртта.

© Радослав Харизанов-Джоки Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрав Ради
  • Не смъртта е решението на нещата?Винаги има нещо, за което си струва да живееш и се бориш!
  • Да.Много тъжно откровение е това!
    "Няма я дори и любовта.
    Тръгна ли си или отживя?
    Аз ли нещо не разбрах
    или само времето отне ми любовта?"
    Дано я откриеш, но не в бездната, защото там любов няма!
    Вярвай и искай да я откриеш сега и тук!
    Пожелавам ти го!
  • Тъжно откровение!
    Бъди щастлив Радо
  • Много мъка, много болка си заключил във душата -
    ала запали искрицата на бялата надежда...
    нека пламъкът й пресуши следата на сълзата,
    вярвай - тя към радостна пътека те отвежда!

    Не губи вярата си в щастието - то ще те споходи! Вярвай!
Предложения
: ??:??