Поредна нощ заспивам сам,
а утрото отново ме изпълва със тъга
и името му е добре познато:
зове се „самота”.
Отново съм на колене,
в молитва да ме спреш,
защото тръгвам ей така, без път
и аз не знам къде
Отправям поглед към синьото небе
и търся начин да го стигна със ръце
Стоя самотен във полите
на любимата си планина. ...