Изгубената светлина
Поредна нощ заспивам сам,
а утрото отново ме изпълва със тъга
и името му е добре познато:
зове се „самота”.
Отново съм на колене,
в молитва да ме спреш,
защото тръгвам ей така, без път
и аз не знам къде
Отправям поглед към синьото небе
и търся начин да го стигна със ръце
Стоя самотен във полите
на любимата си планина.
Ще пробвам да я изкача,
защото знам, че там е твойта светлина.
Загубил искрицата надежда във деня.
Загубил тази светлина,
лутам се сред дебрите на моята душа
и питам се къде, защо греша.
Няма я дори и любовта.
Тръгна ли си или отживя?
Аз ли нещо не разбрах
или само времето отне ми любовта?
Къде е тази светлина, която ми е нужна?
Къде са тези пламъци от твоята изгаряща душа?
Нима не ме разбра?
Аз търся бездна, във която да се потопя
с надеждата, че там ще бъда с теб,
докато ни раздели смъртта.
а утрото отново ме изпълва със тъга
и името му е добре познато:
зове се „самота”.
Отново съм на колене,
в молитва да ме спреш,
защото тръгвам ей така, без път
и аз не знам къде
Отправям поглед към синьото небе
и търся начин да го стигна със ръце
Стоя самотен във полите
на любимата си планина.
Ще пробвам да я изкача,
защото знам, че там е твойта светлина.
Загубил искрицата надежда във деня.
Загубил тази светлина,
лутам се сред дебрите на моята душа
и питам се къде, защо греша.
Няма я дори и любовта.
Тръгна ли си или отживя?
Аз ли нещо не разбрах
или само времето отне ми любовта?
Къде е тази светлина, която ми е нужна?
Къде са тези пламъци от твоята изгаряща душа?
Нима не ме разбра?
Аз търся бездна, във която да се потопя
с надеждата, че там ще бъда с теб,
докато ни раздели смъртта.
© Радослав Харизанов-Джоки All rights reserved.
