Изгубени
Изгубените... но непотърсени надежди,
все още чакат своя Принц...а той!?
Отдавна своя кон загубил, протрил
мокасини в пясък и чакъл, бос...
Измокрен бе, гладен, беден,
но нивга земята своя не прокле!
Кръст държеше с знаме във ръка,
за България за любовта си...
към майката, Страна.
Горчи от сладост подсладена!?
От гръмки думи и слова.
Но всичко туй е химера, да.
Тихо е, звезди огряват тъмното небе.
Едни се молят утрото да стрещат...
а други тръпнат за нощта.
Защото в нея могат да се скрият.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Всички права запазени
