Изгубени
Неспособен си да лъжеш, мили.
Но да се самозалъгваш, знам, умееш!
Нима така намираш сили
на инат любовта си да пилееш?
В заблуда смяташ, че живял си.
"уж злато, а се указа тенеке" -
каза, че за теб това съм.
Но почувства ли се по-добре?
В залеза, от безпътицата уморени -
наивно молим се, утре да не ни боли.
Но когато срещнем зората разделени,
жестока истината ще ни връхлети.
Обичам те, затова ще те оставя.
Обичаш ли ме? - тогава ме остави!
Омръзна ми съдбата да ни отмъщава -
доказвайки, че сме един за друг изгубени.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Виолета Всички права запазени
много смело
