Елишка (Елица Стоянова)
364 4784
17.07.2007 г., 10:49 ч.

Изгубени целувки 

  Поезия
703 0 4

Къде изчезнаха твоите целувки?
Като тях не намерих подобни.
Тръгвам,обула старите обувки,
ще обикалям дълго,а те са удобни.


Вървя по отъпкани пътчеки,
без почивка-нощ,след нея ден
преплитат се стъпки човешки,
навярно друг е търсил преди мен.


Колко ли изгубени в тъмата хора
от тук с надежда са минали?
Колко ли като мен с умора
за своите целувки са питали?


Дали и те горчиво са плакали
търсещи на някой нежните устни?
Дали и те на са дочакали
да усетят своите целувки вкусни?


Идва изтощението,след него тъга,
а обувките вече ги скъсах.
Скъса се нишка и в моята душа
и сълзата потекла избърсах.

© Елица Стоянова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Нови целувки ли да си потърсиш или да вземеш и да нацелуваш старите устни, ама така, че да им се завие свят, просто се чудя. Казвай кой номер обувки носиш, за да ти купя нови и да не спираш търсенето! Прегръдки Ели, целувките...са за него...от теб, разбира се!
  • Вечно търсим някого и нещо,..лутаме се...,така е в живота,но все пак идва времето , в което НАМИРАМЕ-и себе си , и ДРУГИЯ....!!
  • страхотно е!
  • Браво. Чудно стихотворение. Магическо. И си купи нови обувки. Търсенето никога не свършва. Ако трябва, карай боса по тътечката.
Предложения
: ??:??