Изгубени целувки
Къде изчезнаха твоите целувки?
Като тях не намерих подобни.
Тръгвам,обула старите обувки,
ще обикалям дълго,а те са удобни.
Вървя по отъпкани пътчеки,
без почивка-нощ,след нея ден
преплитат се стъпки човешки,
навярно друг е търсил преди мен.
Колко ли изгубени в тъмата хора
от тук с надежда са минали?
Колко ли като мен с умора
за своите целувки са питали?
Дали и те горчиво са плакали
търсещи на някой нежните устни?
Дали и те на са дочакали
да усетят своите целувки вкусни?
Идва изтощението,след него тъга,
а обувките вече ги скъсах.
Скъса се нишка и в моята душа
и сълзата потекла избърсах.
© Елица Стоянова All rights reserved.
