Изгубени целувки

Jul 17, 2007, 10:49 AM

Poetry

704 0 4

Къде изчезнаха твоите целувки?
Като тях не намерих подобни.
Тръгвам,обула старите обувки,
ще обикалям дълго,а те са удобни.

Вървя по отъпкани пътчеки,
без почивка-нощ,след нея ден
преплитат се стъпки човешки,
навярно друг е търсил преди мен.

Колко ли изгубени в тъмата хора
от тук с надежда са минали?
Колко ли като мен с умора
за своите целувки са питали?

Дали и те горчиво са плакали
търсещи на някой нежните устни?
Дали и те на са дочакали
да усетят своите целувки вкусни?

Идва изтощението,след него тъга,
а обувките вече ги скъсах.
Скъса се нишка и в моята душа
и сълзата потекла избърсах.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

svetlanal (Светлана Лажова)

2008-11-09T05:36:30+02:00

Нови целувки ли да си потърсиш или да вземеш и да нацелуваш старите устни, ама така, че да им се завие свят, просто се чудя. Казвай кой номер обувки носиш, за да ти купя нови и да не спираш търсенето! Прегръдки Ели, целувките...са за него...от теб, разбира се!
Черна_Роза (Жулиета Великова)

2008-11-09T03:48:57+02:00

Вечно търсим някого и нещо,..лутаме се...,така е в живота,но все пак идва времето , в което НАМИРАМЕ-и себе си , и ДРУГИЯ....!!
evropa (Нели)

2007-07-17T14:33:53+03:00

страхотно е!
petrokam (Петър Варчев)

2007-07-17T14:03:45+03:00

Браво. Чудно стихотворение. Магическо. И си купи нови обувки. Търсенето никога не свършва. Ако трябва, карай боса по тътечката.