В тихи календарни кръгове
потънаха годините изгубени
и времето, с което се надлъгвахме,
се сгуши като стих за влюбени.
В миг гръм удари, блеснаха светкавици,
в небето капки зажужаха жадно
и вятърът, възседнал стари навици,
спомените брулеше по свойски, ядно.
А те се лутаха във своята носталгия,
уплашени надничаха от скрина,
съдбата ги нахока, жално бе
и вик на тъжна мандолина ...