ИЗГУБЕНИ КРИЛА
Политам – и отново падам.
Опитвам – пак, и пак, и пак…
Даже много и да страдам
знам – опитала съм пак.
Но нейде там на хоризонта
блести, аз виждам, ярка светлина.
И въпреки физичните закони,
отново искам да летя.
С пръсти да докосна аз звездите.
Глас в пустинята да извися.
Да си върна аз мечтите.
Душата си самотна да спася.
Опитвам пак – отново и отново,
но не мога да летя.
Трябва ли да кажа сбогом,
защото аз съм птица без крила?
Не искам – чуваш ли, не искам!
Не мога да стоя така.
И ще търся аз мечтите,
даже и с изгубени крила.
20.05.2007
© Мириам Всички права запазени