27.06.2007 г., 10:08

ИЗГУБЕНИ КРИЛА

876 0 2

ИЗГУБЕНИ КРИЛА

Политам – и отново падам.

Опитвам – пак, и пак, и пак…

Даже много и да страдам

знам – опитала съм пак.

Но нейде там на хоризонта

блести, аз виждам, ярка светлина.

И въпреки физичните закони,

отново искам да летя.

С пръсти да докосна аз звездите.

Глас в пустинята да извися.

Да си върна аз мечтите.

Душата си самотна да спася.

Опитвам пак – отново и отново,

но не мога да летя.

Трябва ли да кажа сбогом,

защото аз съм птица без крила?

Не искам – чуваш ли, не искам!

Не мога да стоя така.

И ще търся аз мечтите,

даже и с изгубени крила.

20.05.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мириам Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...