27.06.2007 г., 10:08

ИЗГУБЕНИ КРИЛА

882 0 2

ИЗГУБЕНИ КРИЛА

Политам – и отново падам.

Опитвам – пак, и пак, и пак…

Даже много и да страдам

знам – опитала съм пак.

Но нейде там на хоризонта

блести, аз виждам, ярка светлина.

И въпреки физичните закони,

отново искам да летя.

С пръсти да докосна аз звездите.

Глас в пустинята да извися.

Да си върна аз мечтите.

Душата си самотна да спася.

Опитвам пак – отново и отново,

но не мога да летя.

Трябва ли да кажа сбогом,

защото аз съм птица без крила?

Не искам – чуваш ли, не искам!

Не мога да стоя така.

И ще търся аз мечтите,

даже и с изгубени крила.

20.05.2007

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мириам Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...