Изгубени моменти
Изгубени моменти
Знам, че утре пак ще се събудя
и ще изляза отново, само за да те видя,
да те усетя пак - тъй близо си до мен,
протягам се да те докосна, но съм вкаменен.
Сега се чувствам сам, отчаян, неразбран.
Сега те искам, ала съм отново ням...
Сега очите ти зелени гледат в мен,
ала сега към всичко аз съм студен.
И в мълчанието ми мигът безценен отлетя...
С мълчание не ще го върна, дори и да крещя...
Така всички ние губим щастливите моменти,
не знаейки, че за щастието няма прецеденти!
Знам, че утре пак ще се събудя
и ще изляза отново, само за да те видя,
да те усетя пак - тъй близо си до мен,
протягам се да те докосна, но съм вкаменен.
Сега се чувствам сам, отчаян, неразбран.
Сега те искам, ала съм отново ням...
Сега очите ти зелени гледат в мен,
ала сега към всичко аз съм студен.
И в мълчанието ми мигът безценен отлетя...
С мълчание не ще го върна, дори и да крещя...
Така всички ние губим щастливите моменти,
не знаейки, че за щастието няма прецеденти!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ивайло Валентинов Всички права запазени
