15.03.2008 г., 19:33 ч.

Изгубени в превода 

  Поезия
511 0 12

Толкова думи, издухани

от вятъра на неразбиране,

от тебе и мене просмукани

с некомпромисното събиране.

 

 

Толкова жестове, дадени

за музи на уморени поети.

Присадки. Хибридно извадени

от прекопаване между редовете.

 

 

Толкова време съвместие,

загубено в смешни причини,

които не искаха съответствие,

а само предимството да се разминат.

© Ниела Вон Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • присаден в калем от срички
    завързан с лико от непознаване
    все чакам пролетни птички
    да изкълват напъпило претворяване

    а мъзгата спечено машинно масло
    тече от вън на вътре
    вятър в къдрици прокарва сукно
    и ръката студена под коприната тръпне

    почвата песъклива ненаторена с трупове
    аз там наприхванал ще умра
    захранка за теб да бъда утре
    и в калемите ми очни
    ...да цъфнеш
    ...жена


  • ти си номер 1 просто!!!
  • Точно!
    Аплодисменти!
  • Ухаааа... Пълнокефещо/тая па дума откъде изскочи?/ стихо! Ще пробвам да се намеря в оригинала! Благодаря за изпитаната наслада!
    Ave
  • Пак да се повторя...
    имах нужда да си го прочета още веднъж това!!!
  • О, да!
    Супер!
  • Много истинско...и силно!
    Страхотен поетичен изказ!
    с обич, Ниела.
  • Йе!!!
    изгубени в ... !!!
    поздрав!
  • Много силно!Поздравче!
  • Прекрасно е!6+ и много
  • Много добър стих!Много ми хареса!поздрав!
  • "Толкова жестове, дадени

    за музи на уморени поети.

    Присадки. Хибридно извадени

    от прекопаване между редовете."

    Страхотно стихотворение!

Предложения
: ??:??