danisab (Ниела Вон) danisab (Ниела Вон)
2 214
15 mar 2008, 19:33

Изгубени в превода

  Poesía
688 0 12

Толкова думи, издухани

от вятъра на неразбиране,

от тебе и мене просмукани

с некомпромисното събиране.

 

 

Толкова жестове, дадени

за музи на уморени поети.

Присадки. Хибридно извадени

от прекопаване между редовете.

 

 

Толкова време съвместие,

загубено в смешни причини,

които не искаха съответствие,

а само предимството да се разминат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Смешко (Ааааа Пфффффуууу)
    Смешко (Ааааа Пфффффуууу)
    присаден в калем от срички
    завързан с лико от непознаване
    все чакам пролетни птички
    да изкълват напъпило претворяване

    а мъзгата спечено машинно масло
    тече от вън на вътре
    вятър в къдрици прокарва сукно
    и ръката студена под коприната тръпне

    почвата песъклива ненаторена с трупове
    аз там наприхванал ще умра
    захранка за теб да бъда утре
    и в калемите ми очни
    ...да цъфнеш
    ...жена


  • ina_maria (Мария Чонова)
    ina_maria (Мария Чонова)
    ти си номер 1 просто!!!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    Точно!
    Аплодисменти!
  • ananke (Радослав Смилков)
    ananke (Радослав Смилков)
    Ухаааа... Пълнокефещо/тая па дума откъде изскочи?/ стихо! Ще пробвам да се намеря в оригинала! Благодаря за изпитаната наслада!
    Ave
  • vitaniya (Таня Цветанова)
    vitaniya (Таня Цветанова)
    Пак да се повторя...
    имах нужда да си го прочета още веднъж това!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0