danisab (Ниела Вон) danisab (Ниела Вон)
2 214
15 mar 2008, 19:33

Изгубени в превода

  Poesía
689 0 12

Толкова думи, издухани

от вятъра на неразбиране,

от тебе и мене просмукани

с некомпромисното събиране.

 

 

Толкова жестове, дадени

за музи на уморени поети.

Присадки. Хибридно извадени

от прекопаване между редовете.

 

 

Толкова време съвместие,

загубено в смешни причини,

които не искаха съответствие,

а само предимството да се разминат.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ниела Вон Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

  • Смешко (Ааааа Пфффффуууу)
    Смешко (Ааааа Пфффффуууу)
    присаден в калем от срички
    завързан с лико от непознаване
    все чакам пролетни птички
    да изкълват напъпило претворяване

    а мъзгата спечено машинно масло
    тече от вън на вътре
    вятър в къдрици прокарва сукно
    и ръката студена под коприната тръпне

    почвата песъклива ненаторена с трупове
    аз там наприхванал ще умра
    захранка за теб да бъда утре
    и в калемите ми очни
    ...да цъфнеш
    ...жена


  • ina_maria (Мария Чонова)
    ina_maria (Мария Чонова)
    ти си номер 1 просто!!!
  • Довереница (Дочка Василева)
    Довереница (Дочка Василева)
    Точно!
    Аплодисменти!
  • ananke (Радослав Смилков)
    ananke (Радослав Смилков)
    Ухаааа... Пълнокефещо/тая па дума откъде изскочи?/ стихо! Ще пробвам да се намеря в оригинала! Благодаря за изпитаната наслада!
    Ave
  • vitaniya (Таня Цветанова)
    vitaniya (Таня Цветанова)
    Пак да се повторя...
    имах нужда да си го прочета още веднъж това!!!

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0